Сред милионната тълпа

бродиш сама денем и нощем,

а моята душа търси твоята мечта,

наречена любовта.

И когато ме погледна

с онзи влажен поглед,

целия ме прониза като стрела.

Странна болка ме прободе

и нещо в мен се обърна.

Сякаш срещнах нещо чуждо и непознато,

и същевременно тъй близко и познато.

Две души, търсещи се

в тълпата на света,

бродейки като самотни призраци

през деня и нощта.

Част от нас я няма

да запълни липсващото ни АЗ,

но дойде ли мигът, душите ни ще се сблъскат

с блясъка на искра и ще се слеем в едно.

Спокойствие ще ни преизпълни

от тази нежна топлина

и ще грейне радостта,

завладяла ни от любовта.