19 окт. 2020 г., 07:37

Самотна надежда

624 0 0

Самотата впива острите нокти

и пише своята симфония

във сърцето- не е само мускул

както пише във учебниците по анатомия.

 

Ти и аз отново заедно е химера

тъжно невъзможна и сънувам те отчаяно

и се уча уж нехайно да си мисля, че живея

във пространство мое нежадувано да те намеря.

 

Ти си някъде зад хоризонта,

аз крача със усмивка тъжна по земята

и чакам да отмине времето

да ми помогне да отхвърля бремето на болката и на тъгата.

 

Нахлуват във главата спомени за дните наши

дълги, топли, споделени

със аромат на празници и звън на песни

със силно мъжко рамо и надежда!

 

И става светло и надеждата се връща-

щом теб обичала съм

ВСИЧКО В ЖИВОТА МИ Е СМИСЪЛ!

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дафина Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...