Самотата впива острите нокти

и пише своята симфония

във сърцето- не е само мускул

както пише във учебниците по анатомия.

Ти и аз отново заедно е химера

тъжно невъзможна и сънувам те отчаяно

и се уча уж нехайно да си мисля, че живея

във пространство мое нежадувано да те намеря.

Ти си някъде зад хоризонта,

аз крача със усмивка тъжна по земята

и чакам да отмине времето

да ми помогне да отхвърля бремето на болката и на тъгата.

Нахлуват във главата спомени за дните наши

дълги, топли, споделени

със аромат на празници и звън на песни

със силно мъжко рамо и надежда!

И става светло и надеждата се връща-

щом теб обичала съм

ВСИЧКО В ЖИВОТА МИ Е СМИСЪЛ!