Самотата впива острите нокти
и пише своята симфония
във сърцето- не е само мускул
както пише във учебниците по анатомия.
Ти и аз отново заедно е химера
тъжно невъзможна и сънувам те отчаяно
и се уча уж нехайно да си мисля, че живея
във пространство мое нежадувано да те намеря.
Ти си някъде зад хоризонта,
аз крача със усмивка тъжна по земята
и чакам да отмине времето
да ми помогне да отхвърля бремето на болката и на тъгата. ...