Самотна утрин

17 февр. 2007 г., 07:35

Поэзия

974 0 1

Една сутрин се събудих
и осъзнах, че не си до мен.
Лежах във леглото и те жадувах,
обгърната в черен, студен сатен.

Сълзите ми се пързаляха по него,
мечтите ми играеха с моята тъга.
Очите ми те търсиха край леглото,
но надеждата беше лъжа.

Търсих твоята целувка,
която не получих през нощта.
Направих за двама закуска,
но осъзнах, че съм сама.

Самотна утрин

Свързани произведения

Комментарии

Предложения