17.02.2007 г., 7:35 ч.

Самотна утрин 

  Поезия
846 0 1

Една сутрин се събудих
и осъзнах, че не си до мен.
Лежах във леглото и те жадувах,
обгърната в черен, студен сатен.

Сълзите ми се пързаляха по него,
мечтите ми играеха с моята тъга.
Очите ми те търсиха край леглото,
но надеждата беше лъжа.

Търсих твоята целувка,
която не получих през нощта.
Направих за двама закуска,
но осъзнах, че съм сама.

© Елица Малева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??