Самотна утрин
Една сутрин се събудих
и осъзнах, че не си до мен.
Лежах във леглото и те жадувах,
обгърната в черен, студен сатен.
Сълзите ми се пързаляха по него,
мечтите ми играеха с моята тъга.
Очите ми те търсиха край леглото,
но надеждата беше лъжа.
Търсих твоята целувка,
която не получих през нощта.
Направих за двама закуска,
но осъзнах, че съм сама.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Малева Todos los derechos reservados
