rozita-p (Росица)
120 1328
27 апр. 2011 г., 18:44

Самотната бегачка на дълги разстояния 

  Поэзия
1049 0 16

Краката ми издишват топла прах,

алеята е мое продължение,

петкилометров ръст си пожелах,

гигантка съм от първо поколение.

 

Дресьор съм. Непокорният асфалт

настръхва цял в напрегнато очакване,

а после, примирен на своя старт,

потегля с мен в поредното надбягване.

 

И тичам през годините назад,

и търся те във ъглите на времето.

Дъхът ми лепне като мокър плат,

кръвта ми всеки миг ще среже вените,

 

а ти си рехав, рехав като пръст,

в ума ми стържеш с пръстите си пясъчни

и всяка стъпка свива моя ръст,

изяжда ме на метри, безостатъчно.

 

Уж тичам вече толкова лета -

след мен и вятърът се тътри, влачейки

срама си. А пък все не стигам там,

където те напуснах, просто крачейки.

© Росица Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Красиви мисли бързи като вятър
    и тъжни като есенен дъждец...
    Животът - старт...финал и бягане
    почти на място и почти напред...

    Аплодирам!
  • Удоволствие е да ви виждам на моята страница
    Дани
    Вал
    Радка
    Силвия
    Ваня
    Росица
    Елена
  • И аз така тичам мила в годините напред назад,ти твори ,а ние 6те те четем.Удоволствието е мое!
  • Поздравления за хубавото стихотворение!
  • Мила Роси, поздрав за хубавото стихотворение и не забравяй, че щастието върви пред нас.За да го догониш трябва да бягаш напред. Зад нас има безплътни спомени,които независомо дали са хубави или лоши, носят само болка!Желая ти да настигнеш и задържиш завинаги щастието си!
  • Браво!
  • Тая усмихната снимка трябва и тя да е след някой маратон...
    Поздрав,Роси!
  • Явно силно те е клеймосало това някогашно (непростимо?) напускане. Сещам се за Хайтовото: "Саатче бягане - животче връщане." Връщането май по принцип е мисия невъзможна, а, Роси? Близко чувство, познато.
    Много грабващи образи си сътворила тук, запомнящи се. Притежаваш таланта винаги да казваш нещо ново. Винаги е страхотно удоволствие да те чета!
  • Браво, Роси, отново убийствено добър стих!
  • Е-е-ее, за изпечения откровенец достъпът до всяко стихо е възможен!
  • Льо Ше - Усложнен, но не невъзможен, поне за някои
    тоз асфалт... абе, знаеш как е ти вече беше използвал една от двете най-популярни рими
    Цвети -
    Илко - пак
  • С Илко! Поздрав!
  • С тоя забавен навик да редактираш стихотата си пет минути след минаване през редактор правиш достъпът до тях усложнен!

    Иначе, какво да ти кажа по стихото -- все що има асфалт ме кефи
  • Благодаря ви
    Илко - на теб специално
  • Харесах!
Предложения
: ??:??