Самотната бегачка на дълги разстояния
Краката ми издишват топла прах,
алеята е мое продължение,
петкилометров ръст си пожелах,
гигантка съм от първо поколение.
Дресьор съм. Непокорният асфалт
настръхва цял в напрегнато очакване,
а после, примирен на своя старт,
потегля с мен в поредното надбягване.
И тичам през годините назад,
и търся те във ъглите на времето.
Дъхът ми лепне като мокър плат,
кръвта ми всеки миг ще среже вените,
а ти си рехав, рехав като пръст,
в ума ми стържеш с пръстите си пясъчни
и всяка стъпка свива моя ръст,
изяжда ме на метри, безостатъчно.
Уж тичам вече толкова лета -
след мен и вятърът се тътри, влачейки
срама си. А пък все не стигам там,
където те напуснах, просто крачейки.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Всички права запазени
