3 мая 2011 г., 03:01

Самотната скала 

  Поэзия » Другая
1343 0 0

 

Самотната скала

 

Дори и чайките забравят да  крещят,

прелитайки край старата скала.

Към нея вече само спомени летят,

със натежали от тъга крила.

 

Те виждат пак венец от полските  цветя,

морето с укротените вълни,

и... същата скала, където беше ТЯ.

Любов, поне на сън, ме прегърни…

 

Макар и бавно, но скалата се руши.

Единствено остава  само  любовта,

че тя възкръсва във нетленните души

и преминава с тях във вечността.

© Ангел Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??