20 авг. 2011 г., 13:48

Самотни нощи 

  Поэзия » Любовная
684 0 2

Нощите заспиват тъжни и самотни,

надеждите ни светят пак едва, едва...

Думите замират, вятърът ги гони,

вечно е такава нашата съдба.

 

Поредната нощ без твоето присъствие,

без твоите думи и без твоя глас.

Поредна нощ умира в отсъствие,

в очакване на съдбовната власт.

 

Мислим пак... от мисли заспахме,

можем ръцете пак да преплитаме.

Но тази съдба сами я избрахме,

по нощите сами да се скитаме.

 

Ако ние мълчим, безсилна е съдбата,

безсилна е, ако не спрем да го отричаме.

Трябва най-накрая да си кажем,

че безкрайно много се обичаме.

© Антониа Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??