Самотни нощи
Нощите заспиват тъжни и самотни,
надеждите ни светят пак едва, едва...
Думите замират, вятърът ги гони,
вечно е такава нашата съдба.
Поредната нощ без твоето присъствие,
без твоите думи и без твоя глас.
Поредна нощ умира в отсъствие,
в очакване на съдбовната власт.
Мислим пак... от мисли заспахме,
можем ръцете пак да преплитаме.
Но тази съдба сами я избрахме,
по нощите сами да се скитаме.
Ако ние мълчим, безсилна е съдбата,
безсилна е, ако не спрем да го отричаме.
Трябва най-накрая да си кажем,
че безкрайно много се обичаме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антониа Димитрова Всички права запазени
Оценка 6 