Роден под звездата на скитник самотен,
отгледан от гаснещи лунни лъчи,
прокле той съдбата, за път вече стотен,
че бе позволила така да боли.
Говореше силно, разпръскваше думи,
щяха да чуят словата крещящи.
Удари стената! Надежди безумни!
Глухите вечно са били изящни.
И спря да говори, това бе излишно,
пред себе си даде обет да мълчи.
Престана да вижда, там нямаше нищо
достойно за поглед от чисти очи. ...