Самотник
Роден под звездата на скитник самотен,
отгледан от гаснещи лунни лъчи,
прокле той съдбата, за път вече стотен,
че бе позволила така да боли.
Говореше силно, разпръскваше думи,
щяха да чуят словата крещящи.
Удари стената! Надежди безумни!
Глухите вечно са били изящни.
И спря да говори, това бе излишно,
пред себе си даде обет да мълчи.
Престана да вижда, там нямаше нищо
достойно за поглед от чисти очи.
Нещастен и сам, такъв беше той,
от липса на радост обикна тъгата.
Бял флаг размаха и даде отбой,
затвори на шансове жалки вратата.
В опит последен, напълно отчаян,
към себе си той огорчен се обърна.
Отговор страшен остави го смаян.
Ни звук, нито знак... никой там не отвърна...
отгледан от гаснещи лунни лъчи,
прокле той съдбата, за път вече стотен,
че бе позволила така да боли.
Говореше силно, разпръскваше думи,
щяха да чуят словата крещящи.
Удари стената! Надежди безумни!
Глухите вечно са били изящни.
И спря да говори, това бе излишно,
пред себе си даде обет да мълчи.
Престана да вижда, там нямаше нищо
достойно за поглед от чисти очи.
Нещастен и сам, такъв беше той,
от липса на радост обикна тъгата.
Бял флаг размаха и даде отбой,
затвори на шансове жалки вратата.
В опит последен, напълно отчаян,
към себе си той огорчен се обърна.
Отговор страшен остави го смаян.
Ни звук, нито знак... никой там не отвърна...
© Петя Косева All rights reserved.
