Oct 12, 2007, 9:21 AM
Самотник
Роден под звездата на скитник самотен,
отгледан от гаснещи лунни лъчи,
прокле той съдбата, за път вече стотен,
че бе позволила така да боли.
Говореше силно, разпръскваше думи,
щяха да чуят словата крещящи.
Удари стената! Надежди безумни!
Глухите вечно са били изящни.
И спря да говори, това бе излишно,
пред себе си даде обет да мълчи.
Престана да вижда, там нямаше нищо
достойно за поглед от чисти очи.
Нещастен и сам, такъв беше той,
от липса на радост обикна тъгата.
Бял флаг размаха и даде отбой,
затвори на шансове жалки вратата.
В опит последен, напълно отчаян,
към себе си той огорчен се обърна.
Отговор страшен остави го смаян.
Ни звук, нито знак... никой там не отвърна...
отгледан от гаснещи лунни лъчи,
прокле той съдбата, за път вече стотен,
че бе позволила така да боли.
Говореше силно, разпръскваше думи,
щяха да чуят словата крещящи.
Удари стената! Надежди безумни!
Глухите вечно са били изящни.
И спря да говори, това бе излишно,
пред себе си даде обет да мълчи.
Престана да вижда, там нямаше нищо
достойно за поглед от чисти очи.
Нещастен и сам, такъв беше той,
от липса на радост обикна тъгата.
Бял флаг размаха и даде отбой,
затвори на шансове жалки вратата.
В опит последен, напълно отчаян,
към себе си той огорчен се обърна.
Отговор страшен остави го смаян.
Ни звук, нито знак... никой там не отвърна...
© Петя Косева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Перфекно е!Много ми харесва стила ти!6
-
Интересно е как тъгата отнема на човека сетивата,за да опознае радостта...6!
-
Уау... Страхотно е. Все едно един цял живот е разказан в само пет стиха... да не говорим и за финала, който е направо чудесен... от самотата трудно се бяга. Отговори никога няма...
-
Браво, адашката ми!
-
Браво! Чудесно е!
-
Много силен стих!Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
