14 нояб. 2008 г., 11:10

Самотният ми воден танц

2.2K 0 18

"То може и по-добре,

но аз мога само толкова..."

  от посредствения автор

 

Сам съм – 

и танцувам по водата.
Сам съм – 
отдавна музиката спря.
Сам съм – 
все повече затъват ми краката.
Сам съм – 
Слънцето така и не изгря.

“Сам си” – 
шепне ми водата.
Сам си – 
в дълбините ми ела
Сам си – 
облекчавам аз от самотата.
Сам си – 
стани приятел на Смъртта.



И край.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаил Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много силно стихотворение! Мрачно, навяващо желание за смърт, но същевременно красиво... И нима някой е казал, че автора е посредствен? Аз не мисля така.
  • Много е хубаво=)
  • Красиво и мрачно! Точно по вкуса ми.
  • Интересно, мрачно, въздействащо
  • Боли,защото самотата наистина е отровна Но не се предавай на болката...Бори се!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....