14 нояб. 2008 г., 11:10

Самотният ми воден танц

2.2K 0 18

"То може и по-добре,

но аз мога само толкова..."

  от посредствения автор

 

Сам съм – 

и танцувам по водата.
Сам съм – 
отдавна музиката спря.
Сам съм – 
все повече затъват ми краката.
Сам съм – 
Слънцето така и не изгря.

“Сам си” – 
шепне ми водата.
Сам си – 
в дълбините ми ела
Сам си – 
облекчавам аз от самотата.
Сам си – 
стани приятел на Смъртта.



И край.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаил Костов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много силно стихотворение! Мрачно, навяващо желание за смърт, но същевременно красиво... И нима някой е казал, че автора е посредствен? Аз не мисля така.
  • Много е хубаво=)
  • Красиво и мрачно! Точно по вкуса ми.
  • Интересно, мрачно, въздействащо
  • Боли,защото самотата наистина е отровна Но не се предавай на болката...Бори се!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...