14.11.2008 г., 11:10

Самотният ми воден танц

2.2K 0 18

"То може и по-добре,

но аз мога само толкова..."

  от посредствения автор

 

Сам съм – 

и танцувам по водата.
Сам съм – 
отдавна музиката спря.
Сам съм – 
все повече затъват ми краката.
Сам съм – 
Слънцето така и не изгря.

“Сам си” – 
шепне ми водата.
Сам си – 
в дълбините ми ела
Сам си – 
облекчавам аз от самотата.
Сам си – 
стани приятел на Смъртта.



И край.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много силно стихотворение! Мрачно, навяващо желание за смърт, но същевременно красиво... И нима някой е казал, че автора е посредствен? Аз не мисля така.
  • Много е хубаво=)
  • Красиво и мрачно! Точно по вкуса ми.
  • Интересно, мрачно, въздействащо
  • Боли,защото самотата наистина е отровна Но не се предавай на болката...Бори се!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...