14.11.2008 г., 11:10

Самотният ми воден танц

2.2K 0 18

"То може и по-добре,

но аз мога само толкова..."

  от посредствения автор

 

Сам съм – 

и танцувам по водата.
Сам съм – 
отдавна музиката спря.
Сам съм – 
все повече затъват ми краката.
Сам съм – 
Слънцето така и не изгря.

“Сам си” – 
шепне ми водата.
Сам си – 
в дълбините ми ела
Сам си – 
облекчавам аз от самотата.
Сам си – 
стани приятел на Смъртта.



И край.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много силно стихотворение! Мрачно, навяващо желание за смърт, но същевременно красиво... И нима някой е казал, че автора е посредствен? Аз не мисля така.
  • Много е хубаво=)
  • Красиво и мрачно! Точно по вкуса ми.
  • Интересно, мрачно, въздействащо
  • Боли,защото самотата наистина е отровна Но не се предавай на болката...Бори се!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...