14 nov 2008, 11:10

Самотният ми воден танц

  Poesía
2.2K 0 18

"То може и по-добре,

но аз мога само толкова..."

  от посредствения автор

 

Сам съм – 

и танцувам по водата.
Сам съм – 
отдавна музиката спря.
Сам съм – 
все повече затъват ми краката.
Сам съм – 
Слънцето така и не изгря.

“Сам си” – 
шепне ми водата.
Сам си – 
в дълбините ми ела
Сам си – 
облекчавам аз от самотата.
Сам си – 
стани приятел на Смъртта.



И край.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много силно стихотворение! Мрачно, навяващо желание за смърт, но същевременно красиво... И нима някой е казал, че автора е посредствен? Аз не мисля така.
  • Много е хубаво=)
  • Красиво и мрачно! Точно по вкуса ми.
  • Интересно, мрачно, въздействащо
  • Боли,защото самотата наистина е отровна Но не се предавай на болката...Бори се!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...