22 авг. 2006 г., 17:51

Самотно цвете

Поэзия

1.3K 1 4

Понякога бих искала да бъда
самотно цвете нейде в планината.
Росата сутрин първа аз да срещам,
ветрецът - нежен пълъх в равнината.

Всред тъмни канари там да вирея,
чукари девствени да бъдат моя сянка.
На първия лъч слънчев да се смея,
да бъда с тънка, кичеста осанка.

Бих искала да бъда несравнима
дори и с най-красива орхидея.
Кога очи човешки ме погледнат
пред мойта красота да занемеят.

Бих искала да бъда недостъпна
и все така на хълма да вирея -
дъждът кога вали да ме подхранва,
а слънцето цял ден да ми се смее.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

zlati_ival (Златка Вълкова)

Хубаво пишеш. И като ритъм ми допадна.

2006-08-22T22:23:30+03:00
megamax (НЯКОЯ)

Радвам се,че все пак на някой му хареса моето откровение да бъда самотно цвете!Искренно благодаря на Ицо и Вероника за подкрепата!

2006-08-22T19:36:31+03:00
Романтик (Христо Костов)

Красив стих, Бояна!!! Поздрави!!!

2006-08-22T19:23:01+03:00
megamax (НЯКОЯ)

ОК!Явно на някой не му харесва някой да бъде "самотно цвете"...Лошото е,че този някой,на когото не му харесва това,не е вникнал достатъчно в това самотно цвете.Всички можем да бъдем несамотни тръни,но в същинската си същност сме самотни цветя.

2006-08-22T18:01:08+03:00