megamax (НЯКОЯ)
24 13
22.08.2006 г., 17:51 ч.

Самотно цвете 

  Поезия
1034 1 4

Понякога бих искала да бъда
самотно цвете нейде в планината.
Росата сутрин първа аз да срещам,
ветрецът - нежен пълъх в равнината.

Всред тъмни канари там да вирея,
чукари девствени да бъдат моя сянка.
На първия лъч слънчев да се смея,
да бъда с тънка, кичеста осанка.

Бих искала да бъда несравнима
дори и с най-красива орхидея.
Кога очи човешки ме погледнат
пред мойта красота да занемеят.

Бих искала да бъда недостъпна
и все така на хълма да вирея -
дъждът кога вали да ме подхранва,
а слънцето цял ден да ми се смее.

© НЯКОЯ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво пишеш. И като ритъм ми допадна.
  • Радвам се,че все пак на някой му хареса моето откровение да бъда самотно цвете!Искренно благодаря на Ицо и Вероника за подкрепата!
  • Красив стих, Бояна!!! Поздрави!!!
  • ОК!Явно на някой не му харесва някой да бъде "самотно цвете"...Лошото е,че този някой,на когото не му харесва това,не е вникнал достатъчно в това самотно цвете.Всички можем да бъдем несамотни тръни,но в същинската си същност сме самотни цветя.
Предложения
: ??:??