megamax (НЯКОЯ) 22 август 2006 г., 17:51

Самотно цвете 

665 4

Понякога бих искала да бъда
самотно цвете нейде в планината.
Росата сутрин първа аз да срещам,
ветрецът - нежен пълъх в равнината.

Всред тъмни канари там да вирея,
чукари девствени да бъдат моя сянка.
На първия лъч слънчев да се смея,
да бъда с тънка, кичеста осанка.

Бих искала да бъда несравнима
дори и с най-красива орхидея.
Кога очи човешки ме погледнат
пред мойта красота да занемеят.

Бих искала да бъда недостъпна
и все така на хълма да вирея -
дъждът кога вали да ме подхранва,
а слънцето цял ден да ми се смее.

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате!
  • zlati_ival (Златка Вълкова) Хубаво пишеш. И като ритъм ми допадна.
  • megamax (НЯКОЯ) Радвам се,че все пак на някой му хареса моето откровение да бъда самотно цвете!Искренно благодаря на Ицо и Вероника за подкрепата!
  • Романтик (Христо Костов) Красив стих, Бояна!!! Поздрави!!!
  • megamax (НЯКОЯ) ОК!Явно на някой не му харесва някой да бъде "самотно цвете"...Лошото е,че този някой,на когото не му харесва това,не е вникнал достатъчно в това самотно цвете.Всички можем да бъдем несамотни тръни,но в същинската си същност сме самотни цветя.

Контакт | Правилник | Реклама | Медиите за нас

© 2003-2016, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.