Самотното ключе
Едно ключе, висящо на стената,
отключи ни внезапно аромата,
присъщ за нас и не за други,
привичния ни глас подбуди.
Впуснати в безкрайния екстаз,
дните ни минаваха за час,
а туй ключе, намерено из мрака,
отключи ни сърцата и заплака.
Забравили сме сякаш за ключето,
самотно чакащо, което
висеше тъжно на стената,
ключалката я няма на вратата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Атанас Добрев Все права защищены
