Самотното момиче живее в гората.
Вечер си ляга щом почувства се сама.
Сутрин сама посреща зората,
а в очите й вечно има тъга.
Тя броди сама из целия град,
но никой не я забелязва.
Света й се струва мрачен, злорад.
Прибира се щом слънцето залязва.
Тя е най-обикновена и невзрачна.
По външен вид не се откроява.
Всеки подминава я. Сякаш е прозрачна.
Но тя внимание не търси. И не настоява. ...