10.05.2022 г., 10:40

Самотното момиче

692 0 1

Самотното момиче живее в гората.

Вечер си ляга щом почувства се сама.

Сутрин сама посреща зората,

а в очите й вечно има тъга.

 

Тя броди сама из целия град,

но никой не я забелязва.

Света й се струва мрачен, злорад.

Прибира се щом слънцето залязва.

 

Тя е най-обикновена и невзрачна.

По външен вид не се откроява.

Всеки подминава я. Сякаш е прозрачна.

Но тя внимание не търси. И не настоява.

 

Красива е. Душата й.

Но никой не го вижда.

Такава е съдбата й,

но тя не завижда.

 

Тя е кротка и смирена.

Ходи наведена, с очи забити във земята.

Със своята съдба отдавна примирена

- заслужила си го е. Тя така смята.

 

Не е красива. Нищо не й приляга.

Срамува се. Със нищо не блести.

Страхува се. Иска да избяга.

Болката сама да си спести.

 

Неуверена е. Няма какво да предложи.

Освен душата и сърцето си във шепа.

Но да е вечно сама ще й се наложи,

защото в днешния свят изглежда нелепа.

 

В нейния самотен живот суров,

тя копнее само за мъничко любов.

Но разочарована, се връща пак в гората

и сама посреща пак зората.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Развълнува ме твоя стих, Татяна. Самотата е състояние, с което не всеки може да свикне. Лесно е да даваме любовта си, но ако не я открием в другите... Всеки се стреми да бъде обичан.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...