28 янв. 2008 г., 16:03

Самоубийство 

  Поэзия » Философская
1509 0 5

  Самоубийство

 

Искрящото утро нов ужас откри,

едно тяло, вовеки изстинало,

туптящо сърце с нож леден пронизано,

превръщайки се в камък безчувствен.

В стая без вещи и помен за живот,

сред сивите сенки, сива фигура лежи.

И въпроси все нови идват на ума

и отговор само един - с кръв подписан.

Последните капки живот сили открили,

достатъчно, за да обяснят всичко за миг:

"От самота..."

Че какво е това животът без цвят,

без целувката топла на любим човек?

Че какво е това животът, затворен

в една сива стая, дори без прозорец?

Хората казват. "Трагедия! Ужас!",

но и аз, и ти знаем - това е спасение.

Защо ти е живот в сиво оцветен,

по-добре спасение открий и...

Нов ден ще има, за теб и за мен.

Нов свят с пъстри цветове.

Нов живот на смях и любов.

© Диляна Неделчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ти ли си го писала?
  • хареса ми. 6+
  • Да,надежда за нов живот и за край на мъките.
    Ненапразно казват-Самотата убива.Тя унищожава самия човек и мисленето му.Накрая остова само желание за една топла прегръдка и надеждата да я намериш в смъртта.
    Много красиво.
  • Кой ли знае какво е преживял горкия ми герой. Може би всичките му опити вече са се скринали с прахта и затова да търси нещо друго. И последната му надежда да бъде открита в острата кама.
  • Много хубаво!(отговор на коментара)Не,това е само бягство от проблема
Предложения
: ??:??