28.01.2008 г., 16:03

Самоубийство

1.9K 0 5

  Самоубийство

 

Искрящото утро нов ужас откри,

едно тяло, вовеки изстинало,

туптящо сърце с нож леден пронизано,

превръщайки се в камък безчувствен.

В стая без вещи и помен за живот,

сред сивите сенки, сива фигура лежи.

И въпроси все нови идват на ума

и отговор само един - с кръв подписан.

Последните капки живот сили открили,

достатъчно, за да обяснят всичко за миг:

"От самота..."

Че какво е това животът без цвят,

без целувката топла на любим човек?

Че какво е това животът, затворен

в една сива стая, дори без прозорец?

Хората казват. "Трагедия! Ужас!",

но и аз, и ти знаем - това е спасение.

Защо ти е живот в сиво оцветен,

по-добре спасение открий и...

Нов ден ще има, за теб и за мен.

Нов свят с пъстри цветове.

Нов живот на смях и любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ти ли си го писала?
  • хареса ми. 6+
  • Да,надежда за нов живот и за край на мъките.
    Ненапразно казват-Самотата убива.Тя унищожава самия човек и мисленето му.Накрая остова само желание за една топла прегръдка и надеждата да я намериш в смъртта.
    Много красиво.
  • Кой ли знае какво е преживял горкия ми герой. Може би всичките му опити вече са се скринали с прахта и затова да търси нещо друго. И последната му надежда да бъде открита в острата кама.
  • Много хубаво!(отговор на коментара)Не,това е само бягство от проблема

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...