qhve (Зорница)
66 66
30 июн. 2007 г., 10:41

САНТИМЕНТАЛНО  

  Поэзия
596 0 3



Отпивам глътка горчива реалност,
разлистена младост от мигове.
Заприличах на роза,  от която са паднали
прецъфтелите  цветове.
Мрак от сърдечно затъмнение
и пособия за ритуал,
в който аз си поставям халката
на една опростена печал.
Дъжд от увяхнали рози,
вятър от мисли - мечти,
младост на пресекулки,
муза, която мълчи.
Всичко прилича на мене,
фантастично, невероятно.
Все пак, признавам,
да мечтаеш е и тъжно
и малко приятно!

© Зорница Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??