САНТИМЕНТАЛНО
Отпивам глътка горчива реалност,
разлистена младост от мигове.
Заприличах на роза, от която са паднали
прецъфтелите цветове.
Мрак от сърдечно затъмнение
и пособия за ритуал,
в който аз си поставям халката
на една опростена печал.
Дъжд от увяхнали рози,
вятър от мисли - мечти,
младост на пресекулки,
муза, която мълчи.
Всичко прилича на мене,
фантастично, невероятно.
Все пак, признавам,
да мечтаеш е и тъжно
и малко приятно!
© Зорница All rights reserved.
