Сапфирена сватба
Четир'десет и пет години вече
посрещаме си всичките сезони.
във времето сме доста надалече
по пътя си в житейските закони.
Делиме двама и радости, и скърби.
И снегове, и дъждове ни следват.
И времето безжалостно ни гърби,
и пак ни двама радости преследват.
А слънцето ни гали със лъчите
под тези сини слънчеви небета.
В зорите светли плакнем си очите
и кръстим се под златните кубета.
И пролетите с дъхави цветенца
възраждаха душите - двете - сродни.
И вглеждаме се в малките детенца,
родени в знак от майки благородни.
И всяко стръкче на трева зелена
ни дава днес криле за да летиме.
С една любов - от щастие пленена,
за нашия живот ще си платиме.
И всяка вечер нека да сме двама.
В съня си да сме хванати в ръцете.
А пътят ни натам да стига храма,
където утре ще оставим цвете...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
