Сапфирена сватба
Четир'десет и пет години вече
посрещаме си всичките сезони.
във времето сме доста надалече
по пътя си в житейските закони.
Делиме двама и радости, и скърби.
И снегове, и дъждове ни следват.
И времето безжалостно ни гърби,
и пак ни двама радости преследват.
А слънцето ни гали със лъчите
под тези сини слънчеви небета.
В зорите светли плакнем си очите
и кръстим се под златните кубета.
И пролетите с дъхави цветенца
възраждаха душите - двете - сродни.
И вглеждаме се в малките детенца,
родени в знак от майки благородни.
И всяко стръкче на трева зелена
ни дава днес криле за да летиме.
С една любов - от щастие пленена,
за нашия живот ще си платиме.
И всяка вечер нека да сме двама.
В съня си да сме хванати в ръцете.
А пътят ни натам да стига храма,
където утре ще оставим цвете...
© Никола Апостолов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Пожелавам си и аз да изричам всичко това след толкова години съвместен живот! Но нека първо ми се случи и извървя този път заедно с човека, който се надявам да срещна един ден! Поздрав за чудесния стих!
-
Благодаря, Ангеле!
Благодаря, Дани!
Благодаря за пожеланията!Дълъг живот и на вас!
Поздрави!!!! -
Вълнуващо посвещение за дългия път заедно!
Честито и на нея! -
Да говориш така за жената, с която си споделил легло и хляб цели 45 години, съвсем не е шега работа.
Поздрави и честито, приятелю!
Здраве и благослов! -
Благодаря, Динко!
Благодаря, Санвали!
Желая Ви всичко най-добро!Поздрави от мен! -
И аз те поздравявам, Никола! Мил и нежен стих! Оцених!
-
пожелавам още поне толкова!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
