Четир'десет и пет години вече
посрещаме си всичките сезони.
във времето сме доста надалече
по пътя си в житейските закони.
Делиме двама и радости, и скърби.
И снегове, и дъждове ни следват.
И времето безжалостно ни гърби,
и пак ни двама радости преследват.
А слънцето ни гали със лъчите
под тези сини слънчеви небета.
В зорите светли плакнем си очите
и кръстим се под златните кубета. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up