О, дяволи излязохме на старта.
И тръгнахме да търсим келепир.
Създадохме курорти като Ялта,
не сме страна сега, а панаир...
Посяхме жито в родните полета,
и в небосвода - хиляди слънца!
Прочухме се по цялата планета
и им се радвахме, като деца.
Днес имаме големи "Текезета",
за сметка на нещастния селяк.
А работата не върви, а крета,
и все се радваме, че сме "айляк".
Създадохме кремиковска стомана,
за руда от далечния Алжир...
И звездоманията ни обхвана
и пак поведохме война за мир!
Заправихме световна политика:
на гол корем чифтето заблестя,
и като Ганя, нашия антика,
от хваляне светът ни опустя.
Витрина ни са две-три "Текезета"
и само с тях ний правиме фурор...
Там черпехме със вино и мезета,
а бе заключен задният ни двор...
Към силните въртяхме теманета!
И бяхме на магарето самар!
Но съществувахме си, общо взето,
и търсехме на "нищото" пазар...
... С бои рисувахме си и "Небето"...
От лумпени създавахме кумир.
Боляха ни душата и сърцето -
деряхме се за Братство и за Мир!
Повтаряме след Вожда си лъжите!
За нас те бяха Истина и Шанс!
С намордниците си за Свободата
имитирахме лъжлив Екстаз!
Над нас царуваше велика банда!
Със лаком задник, с лакома уста,
царуваща на горната веранда,
готова за атака на света!
1970 г. София
© Христо Славов Все права защищены
не съм ги показвал даже на жена си!Така,че това което е написано е вярно !