27 сент. 2014 г., 12:55

Сатира II някогашна

547 0 2

Сатира ІІ (някогашна)

О, дяволи излязохме на старта.
И тръгнахме да търсим келепир.
Създадохме курорти като Ялта,
не сме страна  сега, а панаир...

Посяхме жито в родните полета,
и в небосвода - хиляди слънца!
Прочухме се по цялата планета
и им се радвахме, като деца.

Днес имаме големи "Текезета",
за сметка на нещастния селяк.
А работата не върви, а крета,
и все се радваме, че сме "айляк".

Създадохме кремиковска стомана,
за руда от далечния Алжир...
И звездоманията  ни обхвана
и пак поведохме война за мир!

Заправихме световна политика:
на гол корем чифтето заблестя,
и като Ганя, нашия антика,
от хваляне светът ни опустя.

Витрина ни са  две-три "Текезета"
и само с   тях ний правиме фурор...
Там черпехме със вино и мезета,
а бе заключен задният ни двор...

Към силните въртяхме теманета!
И бяхме на магарето самар!
Но съществувахме си, общо взето,
и търсехме на "нищото" пазар...

... С бои рисувахме си и "Небето"...
От лумпени създавахме кумир.
Боляха ни  душата и сърцето -
деряхме се за Братство и за Мир!

Повтаряме след Вожда си лъжите!
За нас те бяха Истина и Шанс!
С намордниците си за Свободата
имитирахме лъжлив  Екстаз!

Над нас царуваше велика банда!
Със лаком задник, с лакома уста,
царуваща  на горната веранда,
готова за атака на света!
 1970 г. София


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • До преди 3 години аз не съм публикувал нито едно свое стихотворение,
    не съм ги показвал даже на жена си!Така,че това което е написано е вярно !
  • Здравей! Ако действително е писано през далечната 1970 г. или си имал як човек зад гърба си, или е било яко законспирирано? Харесвам !Ако желаеш /само ако / прочети моето " Менят се времената " има нещо общо между тях, но моето е писано някъде към 1998 г. и разликата в годините
    е от огромно значение.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...