27 sept 2014, 12:55

Сатира II някогашна

549 0 2

Сатира ІІ (някогашна)

О, дяволи излязохме на старта.
И тръгнахме да търсим келепир.
Създадохме курорти като Ялта,
не сме страна  сега, а панаир...

Посяхме жито в родните полета,
и в небосвода - хиляди слънца!
Прочухме се по цялата планета
и им се радвахме, като деца.

Днес имаме големи "Текезета",
за сметка на нещастния селяк.
А работата не върви, а крета,
и все се радваме, че сме "айляк".

Създадохме кремиковска стомана,
за руда от далечния Алжир...
И звездоманията  ни обхвана
и пак поведохме война за мир!

Заправихме световна политика:
на гол корем чифтето заблестя,
и като Ганя, нашия антика,
от хваляне светът ни опустя.

Витрина ни са  две-три "Текезета"
и само с   тях ний правиме фурор...
Там черпехме със вино и мезета,
а бе заключен задният ни двор...

Към силните въртяхме теманета!
И бяхме на магарето самар!
Но съществувахме си, общо взето,
и търсехме на "нищото" пазар...

... С бои рисувахме си и "Небето"...
От лумпени създавахме кумир.
Боляха ни  душата и сърцето -
деряхме се за Братство и за Мир!

Повтаряме след Вожда си лъжите!
За нас те бяха Истина и Шанс!
С намордниците си за Свободата
имитирахме лъжлив  Екстаз!

Над нас царуваше велика банда!
Със лаком задник, с лакома уста,
царуваща  на горната веранда,
готова за атака на света!
 1970 г. София


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • До преди 3 години аз не съм публикувал нито едно свое стихотворение,
    не съм ги показвал даже на жена си!Така,че това което е написано е вярно !
  • Здравей! Ако действително е писано през далечната 1970 г. или си имал як човек зад гърба си, или е било яко законспирирано? Харесвам !Ако желаеш /само ако / прочети моето " Менят се времената " има нещо общо между тях, но моето е писано някъде към 1998 г. и разликата в годините
    е от огромно значение.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...