Сатира II някогашна
Сатира ІІ (някогашна)
О, дяволи излязохме на старта.
И тръгнахме да търсим келепир.
Създадохме курорти като Ялта,
не сме страна сега, а панаир...
Посяхме жито в родните полета,
и в небосвода - хиляди слънца!
Прочухме се по цялата планета
и им се радвахме, като деца.
Днес имаме големи "Текезета",
за сметка на нещастния селяк.
А работата не върви, а крета,
и все се радваме, че сме "айляк".
Създадохме кремиковска стомана,
за руда от далечния Алжир...
И звездоманията ни обхвана
и пак поведохме война за мир!
Заправихме световна политика:
на гол корем чифтето заблестя,
и като Ганя, нашия антика,
от хваляне светът ни опустя.
Витрина ни са две-три "Текезета"
и само с тях ний правиме фурор...
Там черпехме със вино и мезета,
а бе заключен задният ни двор...
Към силните въртяхме теманета!
И бяхме на магарето самар!
Но съществувахме си, общо взето,
и търсехме на "нищото" пазар...
... С бои рисувахме си и "Небето"...
От лумпени създавахме кумир.
Боляха ни душата и сърцето -
деряхме се за Братство и за Мир!
Повтаряме след Вожда си лъжите!
За нас те бяха Истина и Шанс!
С намордниците си за Свободата
имитирахме лъжлив Екстаз!
Над нас царуваше велика банда!
Със лаком задник, с лакома уста,
царуваща на горната веранда,
готова за атака на света!
1970 г. София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
