17 авг. 2020 г., 09:41  

Сблъсъкът

804 6 7

Спомените силно се сгъстяват,

миналото прелез приближава.

Втъкнат вероломен пръст човешки

бавно бариерите повдига.

 

Точи се колоната сънливо,

влачи набелязана опашка.

Свирката надува нямо кино,

въздухът студено се поклаща.

 

Сблъсъкът на сенките е близо,

сънотворното долива тайни.

Съдбоносно релсите потракват,

стряскаща колизия вещаят.

 

Пламъкът превива тленно тяло,

гасне на свещта фитилът тънък.

Врязва се в кервана неизбежно

влакът, за греха отдавна пратен.

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светличка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И за мен беше удоволствие, Ники!
  • Много образен стих!
    Прочетох с голямо удоволствие!
  • Съвсем съзнателно избегнах римата, за да се усеща напрежението, чудех се дали ще ви допадне в този вид. Беше ми по-важен смисълът, почувствали сте го и вие. Много ме зарадвахте с присъствието си.
  • Щом някой неправилно вдига бариерата, сблъсъка е неизбежен и ако всичко това е от човешка ръка удара е страхотен!
  • Приятно и внушаващо определени идеи.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...