17.08.2020 г., 9:41  

Сблъсъкът

799 6 7

Спомените силно се сгъстяват,

миналото прелез приближава.

Втъкнат вероломен пръст човешки

бавно бариерите повдига.

 

Точи се колоната сънливо,

влачи набелязана опашка.

Свирката надува нямо кино,

въздухът студено се поклаща.

 

Сблъсъкът на сенките е близо,

сънотворното долива тайни.

Съдбоносно релсите потракват,

стряскаща колизия вещаят.

 

Пламъкът превива тленно тяло,

гасне на свещта фитилът тънък.

Врязва се в кервана неизбежно

влакът, за греха отдавна пратен.

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И за мен беше удоволствие, Ники!
  • Много образен стих!
    Прочетох с голямо удоволствие!
  • Съвсем съзнателно избегнах римата, за да се усеща напрежението, чудех се дали ще ви допадне в този вид. Беше ми по-важен смисълът, почувствали сте го и вие. Много ме зарадвахте с присъствието си.
  • Щом някой неправилно вдига бариерата, сблъсъка е неизбежен и ако всичко това е от човешка ръка удара е страхотен!
  • Приятно и внушаващо определени идеи.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...