18 мая 2010 г., 21:55

Сбогом

1K 1 0

С Б О Г О М

 

Сбогом искам да ти кажа за изминалите дни.

Сбогом - дума страшна, но съдбата ми така реши.

Всеки някога в живота бърка и човешко е да се прости,

но ти прошка не ми даде, а избяга и се скри.

Аз обичах те безумно, вярвах ти докрай,

но ти със чувствата ми подигра се и любовта ти е фалшива май.

Исках вечно да съм с тебе, да си моето лице,

да знам, че ако падна, ти ще подадеш ръце.

 

Исках да те наричам "Мила", "Слънчице" за моите очи,

но съдбата друго бе решила, ти избяга и се скри.

Някога ти ми каза, че любовта ни ще е вечна,

но ти лесно се препъна пред някаква елементарна пречка.

Не знам дали си ме обичала през изминалите дни,

дали "ЗЛАТЦЕ" искрено си го изричала, или лицемерие е имало в твоите очи.

Не искам, не - не искам аз да вярвам, че бил съм пионка в твоите ръце,

че ти била си кукловодът, а аз - куклата без образ и лице.

 

Кажи ми, защо направи това със мене, защо със мен се подигра,

защо над чувствата ми ти изсмя се и обърна ми глава,

нима не заслужавах малко обич, малко ласки и топлина,

аз исках само това за нея - за моята изстрадала душа.

Сбогом, щом така си решила, аз не мога да те спра,

ти събуди в мен чувства заспали, но аз съм обречен на самота,

ти направи във сърцето ми рана, която вечно ще кърви,

то продължава да шепне "Петя"... и да знаеш само как боли...

 

 

        

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...