С Б О Г О М
Сбогом искам да ти кажа за изминалите дни.
Сбогом - дума страшна, но съдбата ми така реши.
Всеки някога в живота бърка и човешко е да се прости,
но ти прошка не ми даде, а избяга и се скри.
Аз обичах те безумно, вярвах ти докрай,
но ти със чувствата ми подигра се и любовта ти е фалшива май.
Исках вечно да съм с тебе, да си моето лице,
да знам, че ако падна, ти ще подадеш ръце.
Исках да те наричам "Мила", "Слънчице" за моите очи,
но съдбата друго бе решила, ти избяга и се скри.
Някога ти ми каза, че любовта ни ще е вечна,
но ти лесно се препъна пред някаква елементарна пречка.
Не знам дали си ме обичала през изминалите дни,
дали "ЗЛАТЦЕ" искрено си го изричала, или лицемерие е имало в твоите очи.
Не искам, не - не искам аз да вярвам, че бил съм пионка в твоите ръце,
че ти била си кукловодът, а аз - куклата без образ и лице.
Кажи ми, защо направи това със мене, защо със мен се подигра,
защо над чувствата ми ти изсмя се и обърна ми глава,
нима не заслужавах малко обич, малко ласки и топлина,
аз исках само това за нея - за моята изстрадала душа.
Сбогом, щом така си решила, аз не мога да те спра,
ти събуди в мен чувства заспали, но аз съм обречен на самота,
ти направи във сърцето ми рана, която вечно ще кърви,
то продължава да шепне "Петя"... и да знаеш само как боли...
© Георги Петров Todos los derechos reservados