С Б О Г О М

Сбогом искам да ти кажа за изминалите дни.

Сбогом - дума страшна, но съдбата ми така реши.

Всеки някога в живота бърка и човешко е да се прости,

но ти прошка не ми даде, а избяга и се скри.

Аз обичах те безумно, вярвах ти докрай,

но ти със чувствата ми подигра се и любовта ти е фалшива май.

Исках вечно да съм с тебе, да си моето лице,

да знам, че ако падна, ти ще подадеш ръце.

Исках да те наричам "Мила", "Слънчице" за моите очи,

но съдбата друго бе решила, ти избяга и се скри.

Някога ти ми каза, че любовта ни ще е вечна,

но ти лесно се препъна пред някаква елементарна пречка.

Не знам дали си ме обичала през изминалите дни,

дали "ЗЛАТЦЕ" искрено си го изричала, или лицемерие е имало в твоите очи.

Не искам, не - не искам аз да вярвам, че бил съм пионка в твоите ръце,

че ти била си кукловодът, а аз - куклата без образ и лице.

Кажи ми, защо направи това със мене, защо със мен се подигра,

защо над чувствата ми ти изсмя се и обърна ми глава,

нима не заслужавах малко обич, малко ласки и топлина,

аз исках само това за нея - за моята изстрадала душа.

Сбогом, щом така си решила, аз не мога да те спра,

ти събуди в мен чувства заспали, но аз съм обречен на самота,

ти направи във сърцето ми рана, която вечно ще кърви,

то продължава да шепне "Петя"... и да знаеш само как боли...