18 окт. 2009 г., 06:50

Сбогом

879 0 1

СБОГОМ

 

Ще си отидеш,

а може би  си си отишъл,  

без да го разбера.

Или е малко трудно

да си тръгнеш   –

за сбогом без да ми помахаш

и безразлично да обърнеш гръб?

 

Досадата разсича като огън,

убива радостта да бъдеш с някого - нали?

Изпепелява те

и цялата ти същност се изправя

срещу обсебващия чужд копнеж.

 

Очите си не искам

зад лъжи да криеш,

виновен да се чувстваш –

може би.

Или да търсиш място,

където няма да съм с теб.

 

 

Усмихвам се

и сбогом тихичко ти казвам.

Върви към своя свят.

Но всеки в себе си ще носи

от другия останали следи.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Бързева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...