Сбогом
Забрави ме,
не търся поредния спомен,
отдавна забравих да живея
в този архив стар и огромен.
Всеки ден аз политам
на гърба на неуморен мустанг,
от сладкия дъх да опитам
на жасминовия океан.
Аз си отивам,
помитам със себе си купчина букви,
празни, без смисъл,
отдавна загубили едничко значение.
Не знам как предвидливо забравих,
че с букви съдба не се пише,
но уви на лист хартия оставих,
позволение да дишам.
Не съм силна, но мога
да закърпя отново щетите,
да аз не съм по-различна от твоите други,
ето защо ще загърбя мечтите
и ще ти кажа сбогом.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радост Димитрова Все права защищены
