Сбогом
Забрави ме,
не търся поредния спомен,
отдавна забравих да живея
в този архив стар и огромен.
Всеки ден аз политам
на гърба на неуморен мустанг,
от сладкия дъх да опитам
на жасминовия океан.
Аз си отивам,
помитам със себе си купчина букви,
празни, без смисъл,
отдавна загубили едничко значение.
Не знам как предвидливо забравих,
че с букви съдба не се пише,
но уви на лист хартия оставих,
позволение да дишам.
Не съм силна, но мога
да закърпя отново щетите,
да аз не съм по-различна от твоите други,
ето защо ще загърбя мечтите
и ще ти кажа сбогом.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Димитрова Всички права запазени
