Не ми вярвай, когато ти казвам “мразя те”,

погледни очите, те говорят “обичам те”.

Не искам да съм вече с теб, заричам се,

но душата ми за теб крещи, превива се.

Не мога повече така да живея,

не искам аз сърцето твое да владея.

И любовта красива ти на друга подари,

дано от мене по-добре я оцени.

Ставай и тръгвай... иди си, моля те.

Това ти казах... мислех, че е правилно,

нищо че сърцето в мен пищеше и кървеше,

нищо, че душата ми за теб болезнено тъжеше.

Обичам те, за последен път го казвам

и от тук нататък чувствата си аз не ще показвам.

Поглеждаш ме и тръгваш наранен,

едва ли някога отново ще говориш с мен.

На колене зад тебе падам и без глас крещя,

обичам те, защо бе нужно това.

И знам, това е вече краят.

Само те моля, прости ми,

не знаех какво друго да направя,

по-лесно беше аз да те оставя...

Но в мислите ми ти оставаш пак единствен,

прекрасен, нежен, влюбен, но убийствен.

И последно те моля, забрави ме, намрази ме,

повече не ме търси,

защото ще повторя старата си грешка,

в миг на слабост ще призная,

всичко е една лъжа, обичам те и за теб тъжа.