Не ми вярвай, когато ти казвам “мразя те”,
погледни очите, те говорят “обичам те”.
Не искам да съм вече с теб, заричам се,
но душата ми за теб крещи, превива се.
Не мога повече така да живея,
не искам аз сърцето твое да владея.
И любовта красива ти на друга подари,
дано от мене по-добре я оцени.
Ставай и тръгвай... иди си, моля те.
Това ти казах... мислех, че е правилно,
нищо че сърцето в мен пищеше и кървеше,
нищо, че душата ми за теб болезнено тъжеше.
Обичам те, за последен път го казвам
и от тук нататък чувствата си аз не ще показвам.
Поглеждаш ме и тръгваш наранен,
едва ли някога отново ще говориш с мен.
На колене зад тебе падам и без глас крещя,
обичам те, защо бе нужно това.
И знам, това е вече краят.
Само те моля, прости ми,
не знаех какво друго да направя,
по-лесно беше аз да те оставя...
Но в мислите ми ти оставаш пак единствен,
прекрасен, нежен, влюбен, но убийствен.
И последно те моля, забрави ме, намрази ме,
повече не ме търси,
защото ще повторя старата си грешка,
в миг на слабост ще призная,
всичко е една лъжа, обичам те и за теб тъжа.
© Ива Всички права запазени