30 мая 2008 г., 00:39

Сбогом

986 0 1
Искам да заплача, да удавя себе си в собствените си сълзи,
но не мога… забравил съм как…
не мога, а толкова ми се иска.
Отново искам да погаля косите ти,
отново искам да вкуся усните ти.
Отново искам да усетя аромата ти,
отново и отново искам теб.

Искам да заплача, да удавя себе си в собствените си сълзи,
но не мога… забравил съм как…
не мога, а толкова ми се иска.
Забравих съм как... да обичам.
Забравил съм как... да живея.
Забравил съм как... да мечтая.

Искам да заплача, да удавя себе си в собствените си сълзи,
но не мога… забравил съм как…
не мога, а толкова ми се иска.
Не мога, а толкова ми се иска да съм с теб!
Не мога, а толкова ми се иска да не ме боли!
Не мога, а толкова ми се иска да забравя теб!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Benifios Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....