30 мая 2008 г., 00:39

Сбогом

983 0 1
Искам да заплача, да удавя себе си в собствените си сълзи,
но не мога… забравил съм как…
не мога, а толкова ми се иска.
Отново искам да погаля косите ти,
отново искам да вкуся усните ти.
Отново искам да усетя аромата ти,
отново и отново искам теб.

Искам да заплача, да удавя себе си в собствените си сълзи,
но не мога… забравил съм как…
не мога, а толкова ми се иска.
Забравих съм как... да обичам.
Забравил съм как... да живея.
Забравил съм как... да мечтая.

Искам да заплача, да удавя себе си в собствените си сълзи,
но не мога… забравил съм как…
не мога, а толкова ми се иска.
Не мога, а толкова ми се иска да съм с теб!
Не мога, а толкова ми се иска да не ме боли!
Не мога, а толкова ми се иска да забравя теб!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Benifios Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...