24 янв. 2025 г., 21:12  

Сбогом, мамо 

  Поэзия
350 8 32
Небето се стовари като болка,
дърветата избождат му гърдите,
затрупана под клепките и гола,
една стаена пролет спря да диша,
една звездичка в тъмното засвети.
... Смъртта открадна женската ти сила,
прегръдката увисна на ръцете,
врабченцето, което храниш, мило,
главичката е сгушило в крилцето
и каза, че му липсваш и разбира,
че няма да се върнеш, и безценна
е твърдата коричка под чемшира... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Все права защищены

Предложения
: ??:??