Сбогом, мамо
Небето се стовари като болка,
дърветата избождат му гърдите,
затрупана под клепките и гола,
една стаена пролет спря да диша,
една звездичка в тъмното засвети.
... Смъртта открадна женската ти сила,
прегръдката увисна на ръцете,
врабченцето, което храниш, мило,
главичката е сгушило в крилцето
и каза, че му липсваш и разбира,
че няма да се върнеш, и безценна
е твърдата коричка под чемшира...
Небето се разпадна като захар.
Да, ти обичаше да бъде сладко.
При татко бели ангели запяха.
Не се забравя майчината ласка.
© Красимира Чакърова All rights reserved.
