Небето се стовари като болка,
дърветата избождат му гърдите,
затрупана под клепките и гола,
една стаена пролет спря да диша,
една звездичка в тъмното засвети.
... Смъртта открадна женската ти сила,
прегръдката увисна на ръцете,
врабченцето, което храниш, мило,
главичката е сгушило в крилцето
и каза, че му липсваш и разбира,
че няма да се върнеш, и безценна
е твърдата коричка под чемшира... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация