Сбогом, мамо
Небето се стовари като болка,
дърветата избождат му гърдите,
затрупана под клепките и гола,
една стаена пролет спря да диша,
една звездичка в тъмното засвети.
... Смъртта открадна женската ти сила,
прегръдката увисна на ръцете,
врабченцето, което храниш, мило,
главичката е сгушило в крилцето
и каза, че му липсваш и разбира,
че няма да се върнеш, и безценна
е твърдата коричка под чемшира...
Небето се разпадна като захар.
Да, ти обичаше да бъде сладко.
При татко бели ангели запяха.
Не се забравя майчината ласка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
