СБОГОМ, МОЯ ЛЮБОВ!

... всичко имаше в тази любов –

малки бягства и дълги раздели,

бяхме сякаш на острова Гоф

два пингвина с нагръдници бели,

доверчиво пътиках след теб,

ти от мен все тъй тъжно странеше –

даже вестникът в градския РЕП

писа колко съм тромав и смешен,

като в скучен роман на Жалу,

по-несръчен от моите рими,

колко пъти ти вдигах иглу? –

да се скрием от дългите зими,

колко кръга извих над поле,

забранено за обичи в полет? –

и свистях с разжарени криле

в синеви, вкочанени за пролет,

тръгват вече ловците на лов! –

всяко бягство от тях е измама...

Всичко имаше в тази любов.

Само дето нас вече ни няма.