Сбогом, моя Любов!
СБОГОМ, МОЯ ЛЮБОВ!
... всичко имаше в тази любов –
малки бягства и дълги раздели,
бяхме сякаш на острова Гоф
два пингвина с нагръдници бели,
доверчиво пътиках след теб,
ти от мен все тъй тъжно странеше –
даже вестникът в градския РЕП
писа колко съм тромав и смешен,
като в скучен роман на Жалу,
по-несръчен от моите рими,
колко пъти ти вдигах иглу? –
да се скрием от дългите зими,
колко кръга извих над поле,
забранено за обичи в полет? –
и свистях с разжарени криле
в синеви, вкочанени за пролет,
тръгват вече ловците на лов! –
всяко бягство от тях е измама...
Всичко имаше в тази любов.
Само дето нас вече ни няма.
© Валери Станков All rights reserved.
