Сбогом на илюзиите!
Оттук нататък пътища различни.
Без теб света не спря да се върти.
Във нас ще има винаги обичане,
но повече остават тишини.
А аз ще си отида безвъзвратно,
(понеже престоях във самотата ти)
и всъщност много малко, вероятно
е поглед да извърна пак назад...
Защото помня, че протягал съм ръце
и в липсата ти сам съм се прегръщал.
Научих се, че мога без сърце.
Задръж го и недей да ми го връщаш!
А иначе... живота се търкаля
по навика на своята окръжност.
Проходили веднъж, сме още пра́ви,
а някак си пълзим в едно и също.
Оттук нататък никого не искам.
Мечтите в монолог са зли и страшни.
Във себе си след теб ще ги изчистя -
коварните илюзии за щастие...
Стихопат.
Danny Diester
19.12. 2021
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
