30 авг. 2006 г., 11:22

Сбогом с детството..

890 0 4

Сбогом,
с ДЕТСТВОТО си взех...
И с надежда в очите
към ЗРЕЛОСТТА на път поех,
а за другар
- си взех мечтите.
Но, ме посрещна
ТЪМНИНА
и страх сковаващ
ме прегърна.
А всяка минала мечта
в прах
посърнал
се превърна.
Стоманени се впиха в мен
на ДНИТЕ
сивите
окови.
С немощен стон
и дух ранен
живота ми се в тях зарови.
И само болка и тъга
очакваха ме
в
тъмнината.
Стопи се
моята душа
в очакване
на СВЕТЛИНАТА.
А ЗРЕЛОСТТА
с един замах,
последните
надежди
срина...
Мечтите ми превърна
в прах
и с горда стъпка
ги отмина...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стихът е прелест, чудесен, просто нямам думи от възторг след прочетеното! Браво!!!От мен голяма 6!!!С удмивки.
    Веси
  • Маги, човек винаги с надежда отива към зрелостта. Но когато се сблъска с трудностите, разбира колко е далеч това, за което си мечтае. Не губи мечтите си, бори се за тях!!!
    Поздрави за стиха!!!
  • Да...това е прехода от детето към сериозния човек...(без значение на колко години си когато се случи..)наскоро си мислих върху това..
  • Много е хубаво!!!
    Поздрави!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...