Сбогом,
с ДЕТСТВОТО си взех...
И с надежда в очите
към ЗРЕЛОСТТА на път поех,
а за другар
- си взех мечтите.
Но, ме посрещна
ТЪМНИНА
и страх сковаващ
ме прегърна.
А всяка минала мечта
в прах
посърнал
се превърна.
Стоманени се впиха в мен
на ДНИТЕ
сивите
окови.
С немощен стон
и дух ранен
живота ми се в тях зарови.
И само болка и тъга
очакваха ме
в
тъмнината.
Стопи се
моята душа
в очакване
на СВЕТЛИНАТА.
А ЗРЕЛОСТТА
с един замах,
последните
надежди
срина...
Мечтите ми превърна
в прах
и с горда стъпка
ги отмина...
© Магдалена Василева Все права защищены
Веси