30 авг. 2006 г., 11:22

Сбогом с детството..

891 0 4

Сбогом,
с ДЕТСТВОТО си взех...
И с надежда в очите
към ЗРЕЛОСТТА на път поех,
а за другар
- си взех мечтите.
Но, ме посрещна
ТЪМНИНА
и страх сковаващ
ме прегърна.
А всяка минала мечта
в прах
посърнал
се превърна.
Стоманени се впиха в мен
на ДНИТЕ
сивите
окови.
С немощен стон
и дух ранен
живота ми се в тях зарови.
И само болка и тъга
очакваха ме
в
тъмнината.
Стопи се
моята душа
в очакване
на СВЕТЛИНАТА.
А ЗРЕЛОСТТА
с един замах,
последните
надежди
срина...
Мечтите ми превърна
в прах
и с горда стъпка
ги отмина...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стихът е прелест, чудесен, просто нямам думи от възторг след прочетеното! Браво!!!От мен голяма 6!!!С удмивки.
    Веси
  • Маги, човек винаги с надежда отива към зрелостта. Но когато се сблъска с трудностите, разбира колко е далеч това, за което си мечтае. Не губи мечтите си, бори се за тях!!!
    Поздрави за стиха!!!
  • Да...това е прехода от детето към сериозния човек...(без значение на колко години си когато се случи..)наскоро си мислих върху това..
  • Много е хубаво!!!
    Поздрави!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...