30 ago 2006, 11:22

Сбогом с детството..

Poesía

892 0 4

Сбогом,
с ДЕТСТВОТО си взех...
И с надежда в очите
към ЗРЕЛОСТТА на път поех,
а за другар
- си взех мечтите.
Но, ме посрещна
ТЪМНИНА
и страх сковаващ
ме прегърна.
А всяка минала мечта
в прах
посърнал
се превърна.
Стоманени се впиха в мен
на ДНИТЕ
сивите
окови.
С немощен стон
и дух ранен
живота ми се в тях зарови.
И само болка и тъга
очакваха ме
в
тъмнината.
Стопи се
моята душа
в очакване
на СВЕТЛИНАТА.
А ЗРЕЛОСТТА
с един замах,
последните
надежди
срина...
Мечтите ми превърна
в прах
и с горда стъпка
ги отмина...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Веси (Весела Кънчева)

Стихът е прелест, чудесен, просто нямам думи от възторг след прочетеното! Браво!!!От мен голяма 6!!!С удмивки.
Веси

2006-08-30T18:23:23+03:00
Романтик (Христо Костов)

Маги, човек винаги с надежда отива към зрелостта. Но когато се сблъска с трудностите, разбира колко е далеч това, за което си мечтае. Не губи мечтите си, бори се за тях!!!
Поздрави за стиха!!!

2006-08-30T16:36:24+03:00
juspar (Десислава Панчева)

Да...това е прехода от детето към сериозния човек...(без значение на колко години си когато се случи..)наскоро си мислих върху това..

2006-08-30T14:33:33+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Много е хубаво!!!
Поздрави!

2006-08-30T12:39:23+03:00

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0